поизсумтя̀вам, -аш, несв.; поизсумтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. поизсумтя̀л, -а, -о, мн. поизсумтèли св., непрех. Изсумтявам малко или понякога. Старецът поизсумтя сърдито.