поизсушàвам, -аш, несв.; поизсушà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Изсушавам малко. Той седна близо при сестра си Станка, за да си поизсуши навоите. Блъсков. Ревна от радост Мечо и влезе да се подслони, мокрото си руно да поизсуши. Ем. Станев. поизсушавам се, поизсуша се възвр. и страд. Слънцето проби за малко мъглата и момчетата седнаха на припек да се поизсушат малко. Ив. Хаджимарчев.
|