поизтѝчам1, -аш, несв.; поизтекà, поизтечèш, мин. св. поизтèкох, поизтèче, прич. мин. св. деят. поизтèкъл, -кла, -кло, мн. -кли, св., непрех. Изтичам малко. Нека поизтече нечистата кръв и тогава ще превържеш раната.
поизтѝчам2. Вж. поизтичвам.