поизтрезня̀вам, -аш, несв.; поизтрезнèя, -èеш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. поизтрезня̀л, -а, -о, мн. поизтрезнèли св., непрех. Изтрезнявам малко или от време на време. Македонски, като поизтрезня, хвана да подкрепя пак тезата си, че перите не се дават, а се вземат. Вазов. Искаше да изпие чаша коняк след тежкия сън, през който беше поизтрезнял. Дим. Димов.
|