поизтрещя̀вам, -аш, несв.; поизтрещя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. поизтрещя̀л, -а, -о, мн. поизтрещèли, св., непрех. Изтрещявам малко или от време на време. Нещо поизтрещя и ни уплаши. Гръмотевицата поизтрещяваше като по даден знак.