поизтръ̀пвам, -аш, несв.; поизтръ̀пна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Изтръпвам малко или от време на време. Аз малко поизтръпвам. Ала в същото време и едно особено чувство ме обхваща при мисълта за нещо ново и неизпитвано. Влайков. Поизтръпнах, като чух тая вест. Кракът ми поизтръпна.
|