|
поизтъня̀вам1, -аш, несв.; поизтънèя, -èеш, мин. св. поизтъня̀х, прич. мин. св. деят. поизтъня̀л, -а, -о, мн. поизтънèли св., непрех. Изтънявам малко, ставам малко по-тънък. Тя беше все тъй хубава, поизтъняла, с избистрено лице, с добър кротък блясък в черните си очи. Йовков. Промени се той много от някое време насам, поизтъня лицето му, погледът му натежа. Дим. Талев.
поизтъня̀вам2, -аш, несв.; поизтъня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Изтънявам1 малко, направям нещо да стане малко по-тънко. Поизтънете летвата още малко. поизтънявам се, поизтъня се страд.
|