поизтъ̀рквам, -аш, несв.; поизтъ̀ркам, -аш, св., прех. Изтърквам малко или от време на време. Един млад селянин с поизтъркани потури... влезе тихичко и седна на една маса. Йовков. Тя донесе и старите му навуща, поизтърка ги от снощната кал и му ги даде. И. Волен. поизтърквам се, поизтъркам се страд.
|