поизтърпя̀вам, -аш, несв.; поизтърпя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. поизтърпя̀л, -а, -о, мн. поизгърпèли, св., прех. Изтърпявам малко. Поизтърпя наказанието си. поизтърпявам се, поизтърпя се страд. Поизтърпяха се най-големите беди.