|
поизумя̀вам1, -аш, несв.; поизумèя, -èеш, мин. св. поизумя̀х, прич. мин. св. деят. поизумя̀л, -а, -о, мн. поизумèли св., непрех. Диал. Изумявам2, изглупявам малко. Бабата е поизумяла.
поизумя̀вам2, -аш, несв.; поизумя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Изумявам1 (във 2 знач.) малко, позабравям. Той беше поизумил и не можеше да си спомни всичко. Чудомир.
|