поизшумоля̀вам, -аш, несв.; поизшумоля̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. поизшумоля̀л, -а, -о, мн. поизшумолèли, св., непрех. Изшумолявам малко или от време на време. Нещо поизшумоля в храсталака.