поѝло, мн. -а, ср. 1. Корито при кладенец или чешма, което служи за поене на добитък. До първото стъпало имаше кладенец с дървен скрипец. В излизано поило, пълно е вода, се оглеждаха клоните на една топола. Ст. Загорчинов. 2. Диал. Място на река, където добитъкът пие вода: водопой.
|