|
показàлец1, мн. -лци м. Пръстът на ръката до палеца. Кочо продължаваше да лежи върху сламеника, крайчецът на цигарата все още димеше, както го бе прищипнал с палеца и показалеца си. Дим. Талев. Въкрил измъкна от джоба на потурите си проста верижка... и започна да я върти силно около показалеца на дясната си ръка. Г. Караславов. Наистина, върху показалеца на лявата ѝ пъка се червенееше малка рубинова капка кръв. Г. Райчев.
показàлец2, мн. -лци, м. Азбучен списък на собствени имена или специални понятия, извлечени от книга и напечатани в края ѝ; индекс. Показалец на географските имена. Предметен показалец Именен показалец.
|