показàние, обикн. мн. показàния, ср. 1. Юрид. Устно или писмено изложение на познати някому факти по съдебно, дело. Идеше му на ума да се откаже от всякакви показания пред съда, да каже... че нищо не помии и нищо не знае. Йовков. Той беше осъден без съд, без формалности, без свидетелски показания и протоколи. Вазов. Изтръгвам показания. Отхвърлям показанията на свидетелите. Писмени показания. Устни показания. 2. Сведения, данни на очевидци по някоя случка или събитие. Според показанията обаче на мнозина очевидци... от турците си паднали в Перущинското нападение около 180 – 200 души. З. Стоянов.
|