показàтелен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. За факт или явление – който дава типични данни за състоянието на нещо; характерен, типичен. Тези дребни работи са твърде показателни. Показателни цифри. □ Показателен пръст (остар ) – показалец на ръката. Рада отиде с нея, в дясна ръка взе свещицата, а с показателния пръст на лявата ръка хвана да бърка в завързаните уста на вулията. Вазов. Показателно местоимение (грам.) – местоимение, с което се посочват предмети, признаци, явления и др.
|