покàзвам, -аш, несв.; покàжа, -еш, мин. св. покàзах, св., прех. 1. Давам, правя да се види, да се разгледа нещо. Белчо показа кривите си зъби, насочи лъскавите си очи във Велика. К. Петканов. Зората показа млечното си чело, изостри върховете и промени въздуха. К. Петканов. По-нататък из тревата показваше белите си стени къщичката на подпоручика. Йовков. 2. Посочвам къде се намира нещо. Я виж – извика тя, като показваше с ръка, – я виж как ти се скъсал ръкавът. Йовков. Най-сетне тръгваме из пътя, който ни показа нашият колар. Л. Стоянов. Когато бяхме близо до чаршията, бабичката... ни показа с пръст един двор, обрасъл с бурен. Влайков. 3. Давам да се разбере, да се узнае. Нека им покажем, че браилските юнаци се не боят от опасности. Вазов. Всеки искаше да покаже, че е предугадил и усетил нещо. Йовков. Татък се съгледваха купове камъни, които показваха някои развалини от вехти стени. Блъсков. Ако сърцето не казва, лицето показва. Погов. || Давам признак, данни за нещо; означавам, свидетелствам. Ситното шумолене из по-горния гъсталак показваше, че глутницата иде купом, тичешката. Вазов. Дългите сенки отвън и ведрината... показваха, че се мръква. Йовков. Един каменен кръст тук показва, че това е оброчище. Вазов. || Обяснявам нагледно. Дядо Иване, я ни покажи как се върви на четири крака! Йовков. 4. Издавам, проявявам някакви качества, способности. Баба Мариница се беше възпретнала да покаже своето готварско изкуство. Вазов. Колко преданост, колко съчувствие, колко доброта показа той към него! Вазов. Никой не искаше да покаже умората си и да се признае за победен. Йовков. показвам се, покажа се страд. □ Не смея да си покажа носа (главата) навън – не смея да се явя, да изляза някъде. Показвам някому вратата (разг.) – изпъждам някого. И с едно презрително тупване с крак в земята показа му вратата. Вазов. Показвам си рогата (разг.) – проявявам се с лошите си качества, с недостатъците си.
|