покàйвам се, -аш се, несв.; покàя се, -àеш се, мин. св. покàях се, св., непрех. 1. Църк. Признавам, изповядвам греховете си. Манастирът тесен за мойта душа е. / Кога човек дойде тук да се покае, / трябва да забрави греховния мир. Вазов. Искам да се изповядам, бе братя, искам да се покая! Грях ми тежи на душата. Ст. Загорчинов. 2. Признавам грешката си и съжалявам за нея. Като почака още малко, за да види дали синът няма да се покае, старият Тъкачев се стресна от това упорито мълчание и прие пак суров и решителен вид. Г. Караславов.
|