покàна ж. 1. Предложение до някого да направи нещо или да участва в нещо. Ма бях знаяла това, щях да приема поканата на кака и да ида с нея във Варна. Вазов. Той прие най-после поканата му да бъде гост за няколко дена. Вазов. Той се отзова без да чака втора покана. Отказвам на покана. По покана на дружеството. 2. Писмо или картичка с такова предложение. Погледът ѝ падна на сватбените печатни покани на масата. Вазов. Покана за телефонен разговор. 3. Диал. Храна за болен или за трапеза по случай на празник. Приготвил е дядо Антим богата покана: патки, гъски, яребици и мазна сметана. Каравелов.
|