покàнвам, -аш, несв.; покàня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Обръщам се с покана към някого. Тъй постъпваха всички по-богати селяни: поканваха Гороломова на обед или на вечеря и след туй се застраховаха. Йовков. Ина донесе възглавница и го покани да седне. К. Петканов. Ние ви поканваме да ни дадете само своето съдействие. Дим. Талев. Аз го поканих с още една цигара. Вазов. поканвам се, поканя се страд.
|