|
покàрвам1, -аш, несв.; покàрам, -аш, св., прех. 1. Карам малко или понякога. Димитрица мина край него с диканята. – Митро, дай да покарам малко. Ехе, колко съм карал по чифлиците! К. Петканов. 2. Остар. Подкарвам. За щастие, возачът шибна конете и покара файтона. Вазов. Наредиха ни по двама и между два реда заптиета и солдати покараха ни към чаршията. Величков. Покара турчин робини / през тая гора зелена. Нар. пес. покарвам се, покарам се страд.
покàрвам2, -аш, несв.; покàрам, -аш, св., непрех. За растение, косми и др. – пораствам, пониквам. И мустаците и брадата му бяха бръснати, но пак покарали, и тъй гъсти, че половината му лице изглеждаше като вапцано с черно. Йовков. Бяха изкарали днес воловете да се позалъжат с младата, едва що покарала тревица. Дим. Талев. Да, от есента до пролетта има шест месеца – младите вейки са покарали. Г. Райчев.
|