покàшляне, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от покашлям. Бай Таки поздрави всичките и пак се възстанови тишина, нарушавана само от скромни покашляния. Ал. Константинов. Но в съседната стая се чуха стъпки и тя позна сухото покашляне на стария. Г. Райчев.