покàян, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от покая се. 2. Като прил. – който се е покаял. В село завърлува невярна болест. Малката черквица от сутрин до вечер стоеше отворена и хората, измъчени, покаяни, уплашени, идваха по два, по три пъти на ден да палят свещи. Елин Пелин.
|