покая̀ние, мн. -я, ср. Църк. Покайване. Те бяха се отрекли от всичко плътско и земно и бяха се отдалечили в планинската тишина между манастирските стени на отшелничество и покаяние. Елин Пелин. Борислав нека бъде пратен на двегодишно покаяние в манастир и половината му имот да усвои държавата. Вазов.
|