поквàрен, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от покваря. 2. Като прил. – нравствено развален. На това още повече спомагаха горделивият му характер, злобната му и завистлива душа и поквареното му сърце. Вазов. И той все още не допущаше, че неговият господар... е съвършено покварен от жаждата за печалби чрез жито. П. Спасов. Това бяха неприятни, тъжни и зли очи, покварени от жестокост и страх. Този младеж минаваше за виртуоз в биенето при изтръгване на показания. Дим. Димов.
|