покваря̀вам, -яш, несв.; поквàря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Развалям нравствено, развращавам. Той я виждаше в салона момиче – почти дете. Кога успяха да я покварят? С каква ли наслада бързаха да разрушат всичко женствено, човешко? Стаматов. Парите още не бяха покварили живота му. Дим. Димов. Войната поквари много хора. Стаматов. покваря̀вам се, покваря се страд.
|