поклàням се, -яш се, несв.; поклоня̀ а се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. 1. Правя поклон. Болярите, войводите и всички останали се поклониха кои до пояс, кои чак до земята. Ст. Загорчинов. Още първия ден хаджи Евтим заведе внука си да се поклони на гроба на баща си. Вазов. Като Дамяна видяла, / тя се Дамяну поклони / и нему ръка целуна. Нар. пес. 2. Изразявам почит към някого или към нещо. С непристорена радост той се покланяше пред всеки талант. Елин Пелин. 3. Само несв. Почитам не що като божество, като идол. Първобитните народи се покланяли на камъни и големи дървета.
|