поклàщам, -аш, несв.; поклàтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Клатя малко или от време на време. Дядо Кола поклаща глава и съжалително и учудено я поглежда. Елин Пелин. Кучето гълташе залъците със завидна охота и леко поклащаше опашка. Дим. Талев. Вита ръмжеше тихичко, поклащайки като махало едрата си сивокафява глава. Ем. Станев. Старата жена поклати замислено глава. Г. Райчев. поклащам се, поклатя се страд.
|