поклòн м. 1. Леко привеждане на главата или на горната част на тялото като израз на почит или поздрав. След това направи дълбок поклон, коленичи и остана тъй. Йовков. Поздрави я с поклон и ѝ целуна почтително десницата. Вазов. Баба падна на колене и направи нисък поклон. К. Петканов. 2. Възторжен поздрав. преклонение. Поклон, народе мили, / работник и герой, / с крила, с железни сили, / поклон, народе мой. Вазов. Поклон пред тебе, Рила планина, – / на българския дух си твърдина. Ем. п. Димитров. || Рядко. Горещ поздрав. Предай поклона ми и на майка си, и на Иван Степания и Недка. Вазов. 3. Диал. Дар, подарък. Потекъл е силен Дунав пороен, / понесъл е злата наша викия. / ... / Кому да я поклон поклониме, / поклониме честному свекъру. Нар. пес.
|