поклонèние, мн. -я, ср. Отдаване почит пред нещо скъпо или свето. Аз отивам на поклонение на самата Рила. Тя заслужава поклонение и заради светостта на легендата си, и заради своето диво, царствено величие. Вазов. Както в древните религии, в душата на народа се поражда а живее една мистична обич и поклонение към това място. Йовков. Завел го в Ерусалим на поклонение. Каравелов.
|