поклòнник, мн. -ци, м. 1. Остар. Човек, който е ходил на поклонение в Ерусалим: хаджия. Всичкото село ще да разбере кой е дядо Либен и кой е „Генчо поклонник“. Каравелов. 2. Посетител на манастир или на място за поклонение. По-нататък, все по-често, срещаха поклонници, на път за някой далечен манастир. Ст. Загорчинов. Манастирският двор беше пълен с народ. По дългите чардаци бяха наредени поклонници от разни краища и разни села – личеха по разноцветните си носии. Г. Караславов. 3. Книж. Страстен ценител и почитател. Да, господа, защото аз почитам свободата на явното мнение, поклонник съм на свободата на съвестта и на словото. Вазов. Аз идвам тук не като бежанец, а като гост и поклонник на тоя отстранен кът. Вазов. Поклонник на живописта. Поклонник на златния телец. 4. Книж. Влюбен обожател. Трябва да забележим тук, че господин Кратков беше един от поклонниците на госпожицата. Влайков.
|