покòен, -òйна, -òйно, мн. -òйни, прил. Обикн. членувано покòйния(т), покòйната, покòйното. 1. Умрял, починал. На дясната ѝ ръка се виждаше златната гривна на покойната и баба ходжи Нойковица. Д. Немиров. Аз се познавах с госпожа Р-ва, с чийто покоен мъж бяхме близки. Вазов. 2. Рядко. Спокоен. Тук душата се чувстваше покойна и доволна. Вазов. Призова ли покойно смирение, / духват бури над тъмно море. Дебелянов. 3. Като същ. м. покойният, ж. покойната – умрял човек, умряла жена. Поп Дочо се погрижи да направи най тържествено погребение на покойния. Йовков.
|