покòй, -òят, -òя, мн. няма, м. 1. Нямане грижа, тревога и шум; спокойствие, тишина. Янтра глухо шумеше в дола и едвам нарушаваше нощния покой. Вазов. И пак се възцарява ненарушимият покой и дълбока безлюдност на това пустинно царство на снеговете. Вазов. Искаше да се порадва на тая тишина, на покоя, който бе настъпил най-сетне в душата му. Дим. Талев. 2. Физ. Състояние на телата, при което те не променят положението си. Противоп. движение. Абсолютен покой. Относителен покой.
|