покòйник, мн. -ци, м. Умрял, покоен човек. Аз дигам тая чаша сега за един умрял, за един покойник, чиято памет е свята за нас. Вазов. Близките на покойника носеха големи хлябове и варено жито. А. Каралийчев. □ Дом на покойниците – помещение при гробища, в което се оставят телата на умрелите, докато ги погребат.
|