поколèние, мн. -я, ср. 1. Общество от люде, които живеят в една епоха. Аз здрав съм син на здраво поколение, с желязна воля, с вяра от чилик. Вазов. Той беше останал от едно друго поколение, в което чувството на правдата е било развито до степен на добродетел. Величков. 2. Хората на приблизително еднаква възраст в дадено време. Учителите от всички столични училища бяха довели учениците – младите поколения – да видят с очите си жив заек, за който бяха чували от дедите и бащите си. Елин Пелин. Институтът е бил основан по почин на Максим Горки и в него са се учили някои от най-значителните съветски поети и писатели от средното поколение. Н. Фурнаджиев. 3. Човеци или животни, които заместват своите родители в дадено време; потомци. Пиянството... се отразява зле на работата ни, на здравето ни, на поколението. Ал. Константинов. Събрали се (пъдпъдъците) на малки ята, водейки със себе си отрасналите поколения. Ем. Станев. Бъдните поколения имат нужда от пример. Л. Стоянов. 4. Средна продължителност на един човешки живот. Две поколения люде... бяха / заедно с него... живели и расли / и пред очи му умрели. Ас. Разцветников (превод).
|