|
покòрен, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който се покорява; послушен. Работили бяха безспир и без почивка, покорни и мълчаливи под натиска и прищевките на господарската воля. Йовков. Покорна глава сабя я не сече. Послов.
покорèн, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от покоря. 2. Като прил. – който е завладян, завоюван, подчинен. Каменните колони... очевидно са донесени от някои покорени византийски градове. Вазов. Покорени земи. Покорени народи.
|