покòрност, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от покорен; послушност. Не уплаха, а скръбно недоумение и покорност се четеше на отслабналото му и повехнало лице. Йовков. Всички слушат думите му с чувство на покорност и се отнасят към него с едно страхопочитание. Влайков.
|