покòрство, мн. няма, ср. Покорност, подчинение. Когато Тертер напусна престола си, а Ногай идеше към Търново, Смилец събра търновските боляри и народ на Марно поле, за да размислят как да срещнат хана: с оръжие или с покорство? Вазов. Както лицето ѝ, така и тихият поглед на очите ѝ издаваха покорство към всичко, което налагаха сватбените обичаи. Дим. Ангелов.
|