покоря̀вам, -аш, несв.; покоря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Поставям под своята власт; подчинявам. Четете да знайте... / ... / кой бе Самуил, / дето си изгуби душата във ада, / покори Дурацо и влезе в Елада. Вазов. Той е упорит и силен, но тя ще го покори, ще надвие силата му и пак с женска сила. Дим. Талев. 2. Прен. Привличам, спечелвам. Тя ги покорявала с красотата си, добротата и ги смирявала. Кр. Григоров. Книгата го завладя и покори. Прочете я на един дъх. Ив. Хаджимарчев. покорявам се, покоря се страд.
|