покося̀вам, -аш, несв.; покося̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Кося малко или от време на време. 2. Окосявам напълно, докрай. Ние поносихме, ама да видим жетва как ще изкараме. П. Ю. Тодоров. Защо нямаше коса в ръцете си – щеше да се развърти из нивите, та всичко да покоси. К. Петканов. 3. Прен. Убивам, унищожавам изведнъж. И чичо Борис си беше жив тогава и никой и не бе помислил, че вражески куршум ще покоси живота му. Кр. Григоров. покосявам се, покося се страд.
|