покрàй предл. 1. За означаване, че някой или нещо се намира встрани от нещо и по дължината на нещо; край. Големи върби и дъбове покрай бреговете хвърлят дебелата си сянка въз бистрите пенести вълни. Вазов. Покрай едно мочурище под самия връх тв забелязаха тясна и прясно отъпкана пътечка. К. Ламбрев. 2. За означаване, че някой или нещо се движи отстрани на нещо, по дължината на нещо; край. Той съгледа от прозореца, че покрай тях замина Райка. Влайков. Като излезе тихо на улицата, Борис Глаушев внимателно се огледа в тъмнината и продължи нагоре, все покрай стените, с тихи стъпки. Дим. Талев. 3. Разг. За означаване, че нещо се извършва, става успоредно, едновременно с друго нещо; заедно с, наред с. Покрай редактирането на Гайда, Славейков е вършил куп други работи. П. П. Славейков. Баща му беше кмет... а той учител, но се занимаваше, покрай това, с овощарство. Елин Пелин. || За означаване, че някой извършва или търпи при някакво действие заедно с другиго и поради негова вина или заслуга. Тоя човек чедото си / на дявола врече. / ... / Покрай него всички ние / ще умреме гладни: суша да не бе станала, град щеше да падне! Вазов. Държеше се и тя към нея по-студено. Па, покрай нея, и на момичетата ѝ не гледаше с добро око. Влайков. Покрай сухото гори и суровото. Погов.
|