пòкрив м. 1. Най-горната площ на сграда, която я предпазва от валежи. Ярко изпъкнаха и се пъстрееха червените покриви и белите стени на къщите. Йовков. Над почернелите керемидени покриви се издигаха високи комини. Дим. Талев. || Обр. Огромен град със звезден покрив / и електрически слънца, / открил вратите си широко / за хилядите си деца. Вапцаров. 2. Горна подвижна част, която покрива нещо. В това време из нанадолнището на шосето откъм изток бързо се спусна една талига, с покрив от бяло платнище. Влайков. Минувахме сега из най-чудни места и аз само подир дълги колебания оставих возача да вдигне покрива на файтона. Вазов. 3. Прен. Дом. Колко са паднали / е боя за своя / покрив / и свойта Родина! Вапцаров. Те всички се пръснаха един след друг, не можеше да ги задържи бедният бащин покрив. Дим. Талев.
|