покрѝвам, -аш, несв.; покрѝя, -ѝеш, мин. св. -ѝх, прич. мин. страд. покрѝт, св., прех. 1. Слагам, разстилам нещо върху друго нещо, за да го запазя, украся и пр.; завивам. Извадиха нови зелени брезенти и грижливо покриха с тях локомобила и батозата. Йовков. Султана взе някаква дреха и го покри – той никога няма да се сети сам да се покрив, а насън човек най-лесно изстива. Дим. Талев. Тя му занесе малка масичка, един стар стол, кревата му беше покрила с пъстра черга. Г. Караславов. 2. Слагам покрив на сграда. Училището остана недовършено. Успяха само да го покрият. Влайков. 3. Заемам изцяло повърхността на нещо; застилам. Из прозорците падаше обилна светлина, та ясно се виждаха фреските, които покриваха стените. Вазов. През деня наваля сняг и покри улиците, градините и дворищата. К. Петканов. 4. Прен. Скривам, прикривам, спотаявам. Да мълчим, да таим, да покриваме. Това ни е задачата на нас по-възрастните. Елин Пелин. Понякога човек взема думите на истината, за да покрие с тях една неистина. Дим. Талев. 5. Уравновесявам, компенсирам. Неговата безумна храброст покриваше всички тези недостатъци. К. Ламбрев. Ще може ли да се измисли такова наказание, което да покрие престъплението на убийците? Дим. Ангелов. 6. Книж. Съвпадам, еднакъв съм. Никаква нова работа, преди да се изплати старата, или, най-малко, да се каже от кого ще трябва да се дири нейното изплащане. Тази мисъл на мама, която напълно покриваше неговата, гонакара да запита: какво ще ядем. Ст. Чилингиров. 7. Спорт. Намирам се постоянно при някой играч, за да не му давам възможност свободно да действа 8. Спец. За животно – оплождам. покривам се, покрия се възвр., страд. □ Покривам норма – изпълнявам нещо определено, предписано. Покривам си разноските – изкарвам от нещо толкова, колкото съм дал за него.
|