покрѝвка ж. 1. Предмет, обикн. тъкан, който служи за покриване. Бялата покривка на масата се закриваше от блюда. Йовков. 2. Стесн. Завивка. Монката отхвърли покривката от главата си, обърна се по гръб и се загледа в небето. Елин Пелин. Той лежеше прострян върху леглото си, метнал над покривките костеливи ръце. Г. Райчев. 3. Пласт, който покрива нещо. Първи сняг бяла покривка / метнал над морни поля. П. П. Славейков.
|