покрỳсвам, -аш, несв.; покрỳся, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Причинявам покруса; съкрушавам, сломявам. Болестта ни Мария я беше покрусила дълбоко. Катастрофата в семейния живот на Борис я караше да мисли с тревога за бъдещето му. Дим. Димов. Радостна усмивка озари и неговата покрусена по-рано душа. Влайков. 2. Остар. Очерням, поругавам. Покруси нашето честно име, зачерни фамилията ни. Вазов. покрусвам се, покруся се страд.
|