покъ̀ртвам, -аш, несв.; покъ̀ртя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Предизвиквам дълбоко състрадание; трогвам. Той се почувства страшно покъртен и обзет от общото въодушевете,. Вазов. 2. Диал. Разкъртвам. На всяка минута нови избухи на разярената стихия покъртваха из основи къщата. Вазов. покъртвам се, покъртя се страд.
|