|
пол1, пòлът, пòла, мн. пòлове, пòла (сл. ч.), м. 1. Група, към която спадат мъже и мъжки животни от една страна или жени и женски животни от друга. Теснината на Върлищница беше заприщена от бежанци от двата пола, от всички възрасти и състояния. Вазов. Мъжки пол. Женски пол. 2. Типични физиологически особености на мъжкото или на женското същество. □ Красният (нежният, слабият) пол – жените.
пол2, пòлът, пòла, мн. пòлове, пòла (сл. ч.), м. (фр.). Остар. Жълтица, наполеон. Гоцо Малачето казваше един ден, че видял у Стойо хаджи Ценов две паници пълни с полове. Влайков.
пол3, мн. няма, м. Диал. Половин, половинка. По селата ден пътува – / три дни си почива; / пол ока ракия пие, / пак се не опива! Вазов.
пол4, пòлът, пòла, мн. пòлове, м. (рус.). Остар. Под. Полът беше покрит с шарени черги. Вазов.
|