полà ж. 1. Женска дреха, която покрива тялото от кръста надолу. Невестите облякоха коя нов сукман, коя тънка рокля, момите пък повечето бяха в бели блузи със стегнати в кръста пола. Кр. Григоров. || Част от женска дреха от кръста надолу. 2. Предна долна част на дреха, която се разтваря. Планинският ветрец раздухваше полите на офицерските мундири. Вазов. Вятърът развяваше полите на ямурлуците им. Йовков. 3. Само мн. Долният край на рокля, сукман и др. Славка... се държеше леко за ръката на мъжа си, повдигаше си полите и стъпяше внимателно, да се не окаля. Елин Пелин. Децата тревожно се свиваха в полите на майките са. К. Ламбрев. 4. Обикн мн. Подножие на планина, височина. В полите на планината, между ниски заоблени хълмове, се гушеше село Средорек. Дим. Димов. 5. Прен. Периферия на шапка. Огънят осветли едно брадясало кокалесто лице и две хлътнали очи под една шапка с увиснали поли, като стара преминала гъба. А. Каралийчев. 6. Самостоятелно изтъкана част от черга. Черга от три поли. 7. Диал. Крило на врата. Стопанинът на къщата... сам отвори двете поли на портата си и тълпата нахлу е двора. Дим. Талев.
|