полàзвам, -аш, несв.; полàзя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. и прех. 1. Лазя кратко време или понякога. Хайде, излизайте – двама оттук, другите след мене, ще полазим и ще се измъкнем от прохода над пещите. Д. Добревски. Детето е проходило, но пак полазва. 2. Лазя по някого или по нещо; облазвам. Свети Георги прати една малка гъсеница да полази по гъвкавата снаги на девойката. Елин Пелин. Срам и резил е да ти полази въшка по врата или дрехата. Дим. Талев. || Обр. Децата се сгушиха на купчинка до брега и затрепериха от страх и студ. Ледени капки полазиха по гърбовете им. А. Каралийчев. 3. Почвам да лазя или да се движа бавно, като че лазя. Третият звънец бие, тренът полазва, майка ми се качва още веднъж на стъпалото да ми хване ръката. Величков. 4. Прен. За път – постепенно се извишавам по стръмно място. Пътят напусна полето и полази въз един храсталат баир. Елин Пелин.
|