полè, мн. -та и поля̀, ср. 1. Широка и равна местност; равнина. Пред мене се зеленее и разстила в омайната си хубост Софийското поле. Вазов. Над широкото поле, заградено с венец от сини далечни планини, трептеше адска мараня. Елин Пелин. Минали гора зелена, / настали поле широко. Нар. пес. 2. Равно пространство извън населено място, обикн. с ниви, ливади и др. Млад и гиздав селянин спрегнал своите сиви волове и отива на полето да оре. Каравелов. Подранил стопан в поле да иде, / лозя и ниви сам да обиди. П. П. Славейков. Жътварка пее нейде е полето. Ботев. 3. Основен цвят, върху който с други цветове е изобразено нещо; фон. На портите на тия гробища... е написана с големи бели букви на черно поле първата епитафия. П. П. Славейков. Вижте отсреща там новата къща! Виж, колко красиво белите шарки се вият върху зелени полета! Ас. Разцветников (превод). 4. Чиста, неизписана ивица по краищата на печатна или ръкописна страница. Той взе писмото и написа нещо с едри букви върху празното поле. Вежинов. Слънчев лъч... падаше върху разтворената страница на една голяма книга с широки бели полета и ситни букви – ту червени и златни, ту черни. Ст. Загорчинов. 5. Прен. Област, простор на дейност: поприще. Аз разбирам света... единствено като поле за културно съревнование на народите. Яворов. Аз работих половин век на книжовното поле. Вазов. 6. Спец. Пространство, в което действа или се проявява някаква сила. Електрическо поле. Магнитно поле. 7. Находище, залежи. Петролни полета. □ Бойно поле – място, където се води сражение; полесражение. Минно поле (воен.) – пространство, в което са заредени мини.
|