полèка нареч. 1. Без бързане и напрежение; бавно. Личеше, че конете са млади, силни и макар да вървяха полека, все пак пристъпваха живо и бодро. Йовков. Прегърбена върви полека тя / и с тънката тояжка се подпира. П. П. Славейков. Който върви полека, далеко отива. Погов. 2. Леко, внимателно, предпазливо. Разлепям полека червения восък на плика и турям вътре други вестници. Вазов. Майката буташе полека детето си да го разбуди. Елин Пелин. 3. Разг. Тихо. Странджата спи. – Да приказваме полека. Вазов. □ Полека лека (лека-полека) (разг.) – постепенно. Кандов полека-лека се отчуждаваше от средата си и от интересите ѝ. Вазов.
|